10 факта от Космоса, които звучат като фантастика

Няколко любопитни факта от Космоса показват колко малко знаем за произхода си и междугалактическите закони на физиката. Космосът не е просто необятно място, пълно с извънземен живот, който не се интересува от нас, той е стъкленият похлупак, който все не можем да повдигнем. Ако все пак някога успеем - ето за какво трябва да сме готови...

1. Космосът не е напълно беззвучен

Космосът е вакуум и звуковите вълни не могат да се разпространяват в него по същия начин, както на Земята, което означава, че не бихте могли да чуете нищо там. Не и със собствения си слух.

Но електромагнитни вибрации, като плазмени вълни или взаимодействия на магнитни полета, могат да бъдат превърнати в звук чрез специални инструменти. НАСА дори услужливо е „озвучила“ данни от звезди, черни дупки и мъглявини, превръщайки невидими космически явления в тайнствени звукови картини.

2. Слънцето губи милиард килограма в секунда

Частиците в горната атмосфера на Слънцето са толкова горещи и енергични, че се изстрелват директно в Космоса във вихър от слънчев вятър.

Нашата звезда изхвърля около 1,3 ундецилиона (1,3.10^36) частици всяка секунда. Това се равнява приблизително на един милиард килограма материя в секунда.

 

3. В Космоса има повече вода, отколкото си мислим

Океаните на Земята може да не са толкова уникални. Смята се, че три от луните на Юпитер (Европа, Ганимед и Калисто) и две от луните на Сатурн (Енцелад и Титан) имат подземни морета. Предполага се, че само спътникът Европа разполага с обем вода, двойно по-голям от земния.

Въпреки това, най-много вода, открита някога в космическа среда, заобикаля черна дупка на около 12 милиарда светлинни години разстояние. Тази област съдържа огромни количества водна пара – еквивалентна на 140 трилиона пъти обема на водата в океаните на Земята.

4. На Международната космическа станция има гравитация

Кадрите на лежерно реещи се астронавти на Международната космическа станция може да създават впечатлението за среда без гравитация, но земната гравитация на борда съвсем не е приключила и всъщност е само с 10–11% по-слаба, отколкото на повърхността на Земята.

Причината за безтегловния ефект е непрестанното движение на станцията към хоризонта, което създава усещане за свободно падане, подобно на скок с парашут.

5. Когато гледате към звездите, виждате миналото

Светлината пътува стотици хиляди години, за да достигне до нас, дори от най-близките ни съседни звезди. Гледайки натам, ние всъщност виждаме какво се случва в реално време, но не сега, а преди всички тези години, когато светлинните лъчи са започнали своя път. Ако някой погледне от близка галактика към нас – може да съзерцава динозаврите на живо – нещо, което в нашата реалност е минало свършено отпреди 200 млн. години.

6. Всички други планети могат да се поберат между Земята и Луната

Да, виждаме Луната от Земята и тя изглежда голяма (поне в сравнение със звездите и планетите). Също така си мислим, че е относително близо – все пак има хора, пътували до нея и стъпвали на повърхността ѝ. Но тя всъщност е много далеч – на около 400 000 км.

Учените са изчислили, че всичките други седем планети в Слънчевата система могат да се поберат в пространството между Земята и Луната.

7. На Меркурий и Венера денят е по-дълъг от годината

Технически погледнато, един ден на Меркурий (времето за едно завъртане около оста му) трае 59 земни дни, а една година – 88 земни дни. Но поради ексцентричната орбита на Меркурий и начина, по който се подравнява със Слънцето, времето между два изгрева (така нареченият „слънчев ден“) е 176 земни дни – два пъти по-дълго от меркурианската година.

Венера пък, от своя страна, има едно от най-бавните въртения в Слънчевата система. Тя се завърта около оста си за около 243 земни дни, но обикаля около Слънцето за 225 земни дни. Това означава, че денят на Венера, както и да се смята, също е по-дълъг от нейната година.

И въпреки че редовно обвиняваме съседа ѝ в ретроградност, всъщност тя е тази, която се върти наобратно в сравнение с останалите планети в Слънчевата система. Там дори слънцето изгрява от запад.

8. Една чаена лъжичка неутронна звезда тежи колкото цялото човечество

Гледали ли сте някога на Вселената като на кекс? Кулинарите сред нас знаят, че лъжичка от една съставка не винаги се равнява по тегло на лъжичка от друга.

Учени с уклон към сладкарството твърдят, че само една чаена лъжичка от неутронна звезда тежи над трилион килограма – повече от теглото на цялото човешко население на Земята. Тези звезди са изградени почти изцяло от неутрони, плътно притиснати в малък обем.

За да се постигне такава плътност, трябва да съберем цялото човечество в обем с размера на бучка захар.

9. Съществуват планети-скитници без собствена звезда

Не всички планети се формират и остават около звезди: астрономите изчисляват, че може да има повече от 200 милиарда такива, които се носят свободно и се скитат из нашата галактика. Смята се, че тези „блуждаещи“ планети са били прокудени от своите домашни системи.

Докато това е вярно за някои, други планети може да са се образували напълно независимо от централно масивно тяло, формирайки се вместо това от колапса на малки, студени облаци, известни като глобулети.

10. Черните дупки имат теоретични противоположности, наречени бели дупки

Черните дупки са известни с ненаситния си гравитационен апетит. Те поглъщат всичко, което ги доближи – дори светлината не може да избяга от тях.

Но съществува и тяхна теоретична противоположност – белите дупки. 

Те представляват точно обратното: изхвърлят материя и светлина, вместо да ги поглъщат.

Все още са само хипотетични – учените недоумяват къде отива всичко погълнато от черните дупки, а земните математика и физика не дават много отговори.

Наистина би било интересно да открием нови вълнуващи свойства на материята, но засега белите дупки са по-скоро като белите петна в паметта след купон – само заместват очевидната ни неспособност да си спомним откъде идваме.

Източници: Sky at Night Мagazine, Wikipedia