При всички усилия на човека да забави и дори да спре стареенето, оказва се, че един (не) съвсем обикновен саламандър отдавна разполага с това умение. Всеки животински вид крие тайни и уникални способности, но аксолотълът е истински супергерой. Ако го последваме, той ще ни преведе през научни открития и загадки, древни митове на ацтеките и вечния въпрос за кокошката и яйцето.
Еволюция 2.0.
Както всички земноводни, аксолотълът (или мексиканска амбистома), се излюпва във водна среда. Но докато жабите и тритоните претърпяват мащабна метаморфоза по време на съзряването си – адаптират телата си за живот на сушата, нашият супергерой решава да пропусне изкушенията на зрелостта и да запази младежкия си чар. Докато братовчедите му преобразуват хрилете си в бели дробове, аксолотълът остава във водата и не хаби енергия за излишни трансформации. Щом достигне до полова зрялост и може да се размножава, спира развитието си и се впуска в безкраен живот на забавления...
Е, не точно. Всъщност, като всяко същество, и той се бори за оцеляването си и в родината си Мексико е критично застрашен вид. Разбира се, причината за това е основно Човекът. Същия този човек, който от векове търси тайната на вечната младост и безкрайния живот, но не вижда по-далеч от носа си – защото аксолотълът е тук, за да покаже как се прави.
Още суперсили
Освен че са открили своя начин за вечна младост, аксолотлите притежават и удивителната способност да регенерират части от тялото си – крайници, очи, дори части от мозъка. Именно затова те са обект на интерес в научни лаборатории по целия свят.
Най-вероятно двете суперсили са във взаимовръзка помежду си. При повечето животни, включително хората, има гени, които се активират по време на развитие и насочват растежа на органи и крайници. В зряла възраст тези гени се „изключват“. Но при аксолотлите изглежда, че те могат отново да се активират при нараняване.
Затова този вид саламандри са твърде ценни за науката – в тях учените виждат потенциал за открития как можем да възстановяваме човешки крайници, а защо не да регенерираме мозъка си.
Но вместо да научим от тях – сме основната причина за масовото им унищожение.
Борба за оцеляване
Аксолотлите са родом от езерата и влажните зони в южната част на Мексико Сити, особено езерата Сочимилко и Чалко. Още преди над 1000 години местните хора създали селскостопанска система от изкуствени плаващи острови в езерата – чинампаси. Островите, заобиколени от канали, осигурявали перфектна среда и укрития за аксолотлите, чийто вид процъфтявал там в продължение на хилядолетие.
Днес обаче чинампасите вече западат, което е неблагоприятно за местообитанието на симпатичните саламандри.
С разрастването на Мексико Сити и индустриализацията му се появила и нуждата от повече вода, изграждането на помпени станции и тръбопроводи. Части от езерата са пресушени с цел контрол на наводненията. В резултат водните животни страдат от влошено качество на водата, което е силно осезаемо при земноводните, защото те дишат през кожата си.
Към проблемите се добавят и инвазивните видове риби, които се конкурират с аксолотлите за храна и изяждат малките им. Земетресението през 1985 г. разселва хиляди хора, които се настаняват около езерото, допълнително увреждайки местния хабитат.
Комбинацията от тези заплахи е опустошила популацията. Според Международния съюз за защита на природата, в природата е останал твърде обезпокоителен брой възрастни аксолотли. Видът е критично застрашен.
Усилия за опазване
Дълбоките корени на това животно в мексиканската култура и статутът му на популярен символ са в основата на усилията за опазване.
„Аксолотъл“ е дума от науатъл – езикът на ацтеките, който и днес се говори от около 1,5 милиона души. Животните носят името на ацтекския бог Шолотъл, за когото се вярвало, че се превръща в саламандър. Аксолотълът дори е изобразен на новата мексиканска банкнота от 50 песо, пусната през 2021 г., отличена с наградата „Банкнота на годината“.
Мексиканското правителство и местни природозащитни групи работят по различни програми – възстановяване на сладководните местообитания и насърчаване на традиционните селскостопански практики, които осигуряват подходяща среда за саламандрите.
Животните живеят в близост до много хора – така че да се създаде резерват и да се държат хората далеч, би било неефективно решение. Нужна е изобретателност в методите за екологично възстановяване и устойчиво развитие. Част от новите нови практики включват образователни инициативи и сътрудничество между местните земеделци и учените. Възраждането на чинампасите би осигурило по-чиста среда за аксолотлите.
Подобни усилия изискват политически промени, но може би световният интерес към аксолотлите би бил в полза на каузата. Любителите на саламандрите могат дори символично да „осиновят“ аксолотъл, за да подпомогнат програмите за опазване.
Като начало, да се опитаме да осъзнаем, че любимците с усмихнатите лица не живеят само в интернет, а и в реален свят, изпълнен със заплахи.
0 Коментари